Зет отива на годишнина на тъща си. . . .

Зет отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да свали подаръка. Тъщата гледа как свалят огромен кашон и си мисли:
- Това сигурно е от новите перални или от печките с керамичните плотове.
Дърпа тя огромната червена панделка и какво да види – кашона пълен с камъни.
- Ама какво е това?
- Камъни, бабо. Да си ги постелеш, да се влачиш по тях и да си съскаш.
——————-
- Няма по-голямо зло от съпругата! – . . .

- Няма по-голямо зло от съпругата!
- Има – майка й!
——————-
- Днес изпратих тъщата на юг.
- Къде?
- В Багдад!
——————-
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот:
- Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
——————-
Тъща говори на зет си:
- Аз се давех в басейна и един човек ме спаси. Трябва да се запознаеш с него!
- Познавам го, днес дойде да ми се извинява…
——————-
Вървят мъж и жена и минават покрай една аптека. Мъжът гледа на емблемата на аптеката увита около чаша змия и вика:
- Виж, скъпа! Нарисували са как майка ти ходи на коктейл.
——————
Един мъж провесва тъща си през терасата. Тя започва да му се моли. Той и казва така:
-Слушай! Тодор обеси ли тъща си?
-Обеси я! – отговорила тъщата.
-А Евгени застреля ли тъща си?
-Застреля я! – потвърдила отново тъщата. А мъжът й казва:
-А виж аз колко съм милостив с теб – просто те пускам и ти казвам ‘Живей!’.
——————-
Бабичка продава ябълки на пазара.От време на време подвиква:
- Ябълки от Чернобил,ябълки от Чернобил…
Един човек я пита:
- Абе,бабе,ти луда ли си с тия ябълки от Чернобил? Кой ще ти ги купи?
- Ааа,купуват,чедо,купуват.Я за тъща,я за свекърва…
——————
Мъж след изморителен спор с тъща се обръща към сина си:
- Сине, донеси на баба ти крема за устни.
- Кой крем?
- Онзи в малката тубичка , на който пише ‘Канаконлит’